Реките Дунав и Огоста са двете влажни зони в община Козлодуй, които определят микроклимата в района, припомниха от местната администрация по повод Световния ден на влажните зони, който се отбелязва на 2 февруари. Освен това те са източник на препитание за рибарите, транспортен коридор и възможност за развитие на екологичен туризъм.
Част от птиците, които се наблюдават в посочените влажни зони са голям воден бик, голям корморан, стридояд, сива чапла, червена чапла, белоока потапница, трънкоопашата потапница, черен и бял щъркел, малка и голяма бяла чапла, речна чапла, речна рибарица. Има и много дневни грабливи птици, като например тръстиков блатар, обикновен мишелов, синявица, обикновен пчелояд, папуняк и земеродно рибарче. Освен водните и дневните грабливи птици, в района се срещат и много защитени пойни птици – мочурно шаварче, тръстиково шаварче, зеленоножка и др.
Приложената снимка спечели III място в Общинския фотоконкурс "Козлодуй - красив през четирите сезона", през 2020 г. Неин автор е Павел Валентинов.
Конвенцията за влажните зони е най-старата международна спогодба за околна среда. Подписана е от 18 страни на 02.02.1971 г. в Рамсар, Иран. Тя е ратифицирана от 170 страни и е позната като Рамсарска конвенция.
Влажните зони са от решаващо значение за живота на човека и планетата. Пряко или косвено, те осигуряват почти цялата световна консумация на прясна вода. Повече от един милиард души зависят от тях, а 40% от световните видове живеят и се размножават във влажните зони. Те са жизненоважен източник за храна, суровини, генетични ресурси за лекарства и хидроенергия; те смекчават наводненията, защитават бреговете и изграждат устойчивостта на общностите към бедствията и играят важна роля в транспорта, туризма и културното и духовно благосъстояние на хората. Влажните зони са най-ефективните поглъщатели на въглеродния диоксид и когато се пресушават те изпускат големи количества в атмосферата. Торфищата покриват едва 3% от земната повърхност, а поглъщат 30% от въглеродния диоксид, което е два пъти повече от всички гори на Земята.
В началото на XX век влажните зони в България са заемали около 2000 km2 или 2% от територията на страната ни, а в наши дни тяхната площ е едва 0,1%. Най-сериозно са пострадали блатата и мочурите около река Дунав, в Тракия и Софийското поле.