Капризничат ли безработните или държавата ни наистина не е нормална?

29-12-2018     0      588

 

 

Наскоро шефката на Бюрото по труда във Враца Маргарита Ангелова обвини безработните врачани, регистрирани в службата, че проявяват капризи и намират какви ли не оправдания, за да откажат предложената им работа. Недоволствали безработните хорица дори от ниското  възнаграждение. Но имало и такива, които, въпреки високото си образование, ставали дори хигиенисти.

Въпрос на ценностна характеристика. Човекът учил, харчил пари на хазната, т.е. на данъкоплатеца и, тъй като няма свободни места за инженери, например, станал хигиенист по неволя, за да не бърка в кофите за боклук. Що за философия? Безработните хора ли са капризни, или държавата от години е на автопилот и е истински празник, ако в бедния Северозапад заработи фирма и се открият някакви работни места? Нима е каприз, ако безработният откаже предлаганото му място, където от минималната работна заплата работодателят сторнира осигуровката му и човекът работи за „черните очи“ на собственика. Обществена тайна е, че голяма част от работодателите не плащат осигуровките на хората си, но само контролните органи не го знаят. Всъщност, знаят го, но си затварят очите и то не без полза за тях. Да оставим настрана и факта, че на доста места приемат млади хора, работят месец-два и не им плащат, с уговорката, че не стават за работното място.

Примерите са много и то още по-фрапиращи. Но не за това ни е думата, а за друго. Държавните структури – Бюрата по труда, отдавна са се превърнали в „гара разпределителна“. Съобщават им работното място, предлагат го и не се задълбочават много на кого точно го предлагат и какви са желанията и изискванията на този безработен.  Защото и безработният е човек като другите.

Малко по-различно стоят нещата в Германия, например. Там има частни Бюра по труда, които се конкурират. Служителят в институцията тръгва за свободното работно място с търсещия препитание, определят положителните и отрицателните му страни и, ако безработният приеме, получава заплатата си от Бюрото, а не от работодателя си. По този начин служителят в институцията е заинтересован мястото да се хареса и да отговаря на изискванията на безработния, за да получава от работодателя му отстъпката си по-дълго време. Така че „Интересът клати феса“, казва мъдрият народ. А при нас, какво? Служителите в Бюрото по труда предлагат, а безработният „капризничи“, сякаш не е равноправен гражданин като работещите и няма право да избира. Пък и защо служителят да се задълбочава толкоз?! Заплатата в края на месеца му е сигурна…  После, безработните във Врачанско били два пъти повече, отколкото в другите области в страната...        

 


Топ снимка


Анкета

Страх ли ви от коронавируса?


  Виж резултатите




Видеo