Мъдреци казват: Не е време за живеене, нито за… умиране

14-12-2018     0      424

 

Колкото и да звучи зловещо, фактите говорят точно това. Не е време за живеене. Разболееш ли се, моли се на Бога да оцелееш. Защото докторите са кът вече, а и болниците станаха търговски дружества, та грижата е най-вече за парите на хазната, а не за здравето на населението. Младите, пък и по-възрастни, хванаха пътя за по-заможните държави и там наистина оцеляват, въпреки трудния емигрантски живот. Бизнесът в страната е „пар екселанс“ и  в повечето места чиста далавера – някъде с български, другаде с европейски пари. Престъпници прибират скътаните за погребение и за черни дни пари на възрастните хора. Във властта си пробиха път доста малоумници по ниските и по високите етажи, та просперитетът на страната е само химера.

Не е време за умиране. Във Врачанско, например, вече са кът и поповете. Млади хора не искали да учат и да напътстват миряните, тъй като заплатите били твърде ниски. Та и да си добър християнин, може да минеш без опело. Но липсата на поп е най-малката грижа на запътилите се към „оня“ свят.  Не от вчера и от днес е бизнесът с гробове и платата за погребение, а не дай си Боже, оная с дългата коса и черните дрехи да те споходи ненадейно – бързият кредит може и да те прати до кофите за боклук. Ето защо в една софийска болница няма кой да прибере вече месец  двама преселници в по-добрия свят…    

Затова, браво на онези, които много не го мислят и живеят ден за ден. Който го може, обаче. Браво на онези, които, като една журналя, правят доста неща, без да се бъркат в джоба и дори могат книга да напишат как се живее „на чужда сметка“. Който го може, обаче. Браво и на онези по високите етажи на властта, които, знаейки, че са за кратко, са приели хазната за собствен джоб. Който го може, обаче. Браво на онези, които…

Да му мисли, който не го може. Защото казват: прекаленият светец и Богу не е драг…  Но гладът е върховна сила -  превъзпитава и светците. Факт е, че ценностната характеристика мирише „на лошо“, тъй като отдавна е захвърлена в нечие мазе, проядена от плъхове.

А времето? То е на плъховете…   Другите са в… безвремието. Чакат някой да ги спаси... Има да чакат.