Освен финансови проблеми, 46% от българите имат цялостно чувство на тревожност

17-10-2020     0      187

Парите или по-скоро липсата им, е причина 49% от българите да се чувстват стресирани. Това показва социологическо проучване на IPSOS в 12 държави, по поръчка на “Хуавей”, сред които и България, което показва как нивото на стрес и тревожност са се променили през последните месеци, кои са основните източници на стрес и как хората се справят с него, пише Труд бг.

Данните показват, че освен финансови проблеми, 46% от българите имат цялостно чувство на тревожност, а 44% са стресирани заради здравословното си състояние. Една пета от хората у нас се тревожат да не останат без работа, докато 19% не са удовлетворени от брака си, а 14% имат проблеми в работата.

В повечето изследвани държави картината за стреса на хората е подобна, макар и личните здравословни проблеми и тези на роднините да са посочвани по-рядко.

В Хърватска обаче претовареността със задължения и задачи е много по-често даван отговор, а в Австрия личните здравни проблеми са на едно ниво (35%) с чувството за несигурност, при отново водещ отговор (45%), свързан с финансовите проблеми.

Оказва се, че ние сме най-малко стресирани спрямо народите в съседните ни държави, участвали в проучването. 67% от българите се чувстват разтревожени, като всеки втори е станал по-стресиран в последните месеци, заради възникването на пандемията от COVID-19 и мерките за изолация, които бяха в сила през април и май тази година.

Въпреки че делът на стресираните хора е доста повече от половината анкетирани и един от най-високите сред 12-те изследвани държави, това не е най-високият процент в изследването. По-стресирани от нас са хората в държави като Турция, Полша и Литва, а в Сърбия делът им дори минава 80%.

В “зелената” зона - под 50% стресирани сред населението, попадат Унгария и Финландия, показва още проучването. В Румъния 65% се определят като стресирани, а при 55% стресът се е увеличил през последните месеци.

Оказва се, че освен високото ниво на стрес при сърбите (80%), 87% от гърците споделят, че са разтревожени, а при 65% нивото на стреса се е повишил през последните месеци.

Цели 60% се тревожат за финансите си, една пета за брака си, а 15% казват, че имат твърде много ангажименти, което ги стресира допълнително. Обезпокоителен детайл е, че у нас 13% се определят като много силно стресирани. Този негативен показател е още по-подчертан в Сърбия - 20%, и особено в Гърция с цели 32%.

Интересно е, че например в Полша водещият отговор за причините за стреса не е финансовото състояние, както на Балканите, а е физическата форма (29%), докато в България той фигурира, но в много по-малка степен (17%).

Интересно е и друго - текущото финансово състояние като основна причина да се чувстваме нещастни е посочено от над 40% от анкетираните само в две държави - България и Гърция.

Бедността ни прави нещастни 

COVID-19 увеличи напрежението 

Във всички държави се наблюдава чувствително повишаване на стреса през последните месеци. В България за увеличение споделят 57% от анкетираните, докато при 7% то се е понижило.

По принцип щастието е въпрос на субективна преценка, но на конкретен въпрос “Какво ви кара да се чувствате нещастни”, 42% от българите посочват финансовото си състояние.

Следващите най-много посочвани причини за нещастие у нас са цялостното качество на живот и качеството на съня (24%), следвани със съвсем малка разлика от трудности в балансирането на личния и служебния живот (22%).

Теодора Пампулова, психолог: Тревожността причинява диабет и псориазис

Поради забързаното ежедневие все повече деца и тийнейджъри имат загуба на енергия

Намалява възрастта за появата на паник атаки

“През последните години все повече българи търсят психологическа помощ и подкрепа. Няма статистика какъв е точният им процент, тъй като към момента консултациите с психолог и психотерапевт не са по здравна каса, но се забелязва все по-ярко невъзможността за справяне с ежедневния стрес, свързан с работата, финансовата нестабилност, съхраняването на благополучието на семейството и влошеното лично здраве”. Това сподели Теодора Пампулова, детски психолог и координатор на Дружеството на психолозите за Пловдив и региона.

“Поради забързаното ежедневие все повече деца и тийнейджъри също се оплакват от загуба на енергия, напрегнатост, нарушения в съня и храненето. Пада драстично и възрастта за появата на паник атаките (10-11 години), като все повече млади хора търсят консултация със специалисти занимаващи се с психично здраве. Все повече деца под 12 години страдат от тревожно разстойство”, уточни специалистът.

“Често личните лекари насочват своите пациенти към консултация с психолог, тъй като за здравословните им проблеми липсва физиологична причина. В много от случаите направените медицински изследвания показват нормални параметри, но човекът продължава да се чувства зле. Именно в тези случаи медикаментозното лечение, предписано от лекар, се съпровожда с психотерапия”, допълни психологът.

Според нея болести и състояния като псориазис, хашимото, диабет, главоболие и мигрена, болести на сърцето, болки в корема, психични разстройства и други, се появяват в резултат на невъзможността на човек да се справи със стреса около себе си, с липсата на време или възможност за качествена почивка, с нездравословното хранене и неспокойния сън.

коментари

Добави своя коментар