По-важното от изминалата седмица

17-09-2018     0      316


Промените в кабинета бяха отложени, Александър Манолев се отказа от министерски пост, Жан-Клод Юнкер призова за засилване на ролята на еврото

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Министерските промени не успяха да бъдат гласувани през седмицата, след като президентът Румен Радев не подписа указ за освобождаване от поста на главния секретар на МВР Младен Маринов, номиниран за министър на вътрешните работи.

Александър Манолев пък се отказа да бъде министър на транспорта. Междувременно Цветан Цветанов съобщи, че в момента се обсъждат "едно-две конкретни имена за кандидати" за министър на транспорта. "Кой ще е новият кандидат за министър на транспорта предстои да обсъдим с коалиционните си партньори на политически съвет. Важно е да чуем тяхното мнение. Не е коректно да коментирам каквото и да е предварително", е отбелязал Цветанов.

Междувременно полемиката между президентството и кабинета продължи, след като стана ясно, че премиерът Бойко Борисов ще се срещне с американския президент Доналд Тръмп в Ню Йорк на 24 септември. Тази година Борисов ще води българската делегация на 73-то Общо събрание на ООН, което ще се проведе в Ню Йорк следващата седмица, а това според президента Румен Радев не е било съгласувано. "Проблемът изобщо не е дали ще ходи президентът или премиерът, проблемът е дали се спазва законът, как се вземат решенията, дали се спазва духът на Конституцията", коментира държавният глава.

Парламентът задължи автобусите да бъдат оборудвани с колани за пътниците и с устройство за мобилно видеонаблюдение. Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за пътищата, с които се изменя Законът за автомобилните превози. Текстовете бяха приети със 79 гласа "за" и 20 въздържали се. Изискването за оборудване с колани влиза в сила в деветмесечен срок от обнародването на промените, а за видеорегистраторите - в 18-месечен срок.

Електронните винетки влизат в сила от 1 януари, а тол системата - от 16 август 2019 година, реши парламентът. Депутатите приеха окончателно на второ четене промени в Закона за пътищата, съобщава БТА. Електронната система за събиране на пътни такси ще се оперира и поддържа от Агенция "Пътна инфраструктура". Превозните средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (тол) ще заплащат тол такси за ползване на платената пътна мрежа на база на изминатото разстояние, а леките автомобили с максимална маса до или равна на 3,5 тона ще закупуват електронна винетка за определено време, която ще има валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им.

Налице е неоснователно и противозаконно задържане на журналисти по време на осъществяване на тяхната професионална дейност, заяви омбудсманът Мая Манолова. Повод за изявлението е информацията за задържаните от полицията в Радомир журналисти Димитър Стоянов от „Биволъ“ и Атила Биро от RISE Project Romania. Според „Биволъ“ двамата са били задържани, докато се опитвали да спасят от унищожение документи, доказващи злоупотреби с европейски средства.

Търговският дефицит на България със страните извън Европейския съюз продължава да се разширява и през юли на месечна база, показват предварителните сезонно неизгладени данни на Евростат. За юли той е на ниво от 352,3 млн. евро, докато през предишния месец той бе в размер на 321,9 млн. евро. На годишна база дефицитът се разраства почти тройно, тъй като през юли 2017 г. е бил в размер на 118,7 млн. евро. Общият дефицит към целия свят, включително страните от ЕС, за юли се равнява на 385,7 млн. евро. Така той бележи спад на месечна база, но лек ръст на годишна. Износът се оценява на 2,48 млрд. евро, а вносът – на 2,86 млрд. евро. На годишна база това сочи увеличение и на износа, и на вноса. За първите седем месеца на годината България бележи забележителен търговски дефицит спрямо всички страни в света в размер на 2,9 млрд. евро, като за сравнение, през същия период на 2017 г. той е бил с 1,1 млрд. евро по-малко. Износът бележи слаб ръст – едва от 2% до 15,5 млрд. евро, но вносът расте доста по-бързо – с 8% до 18,4 млрд. евро.

Годишната инфлация в България за август е 3,5%, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През юли годишната инфлация достигна петгодишен връх, достигайки 3,5%. От началото на годината (август 2018 г. спрямо декември 2017 г.) нивото е 1,8%, а месечното изменение спрямо юли е 100,1%, т.е. месечната инфлация е 0,1%, отчетоха в НСИ. От данните на националната статистика се вижда, че изменението на средногодишната инфлация за периода септември 2017 – август 2018 г. на годишна база е 2,6%.

ЕС и еврозоната

В речта си за състоянието на Съюза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призова за засилване на ролята на еврото като глобална валута. Комисията ще представи подходящи предложения по-късно през тази година, каза Юнкер (можете да намерите коментар тук).

Председателят на Европейската комисия също така изтъкна, че някои решения, като например тези, които се отнасят до външните работи и някои данъчни въпроси, сега трябва да бъдат решени от държавите членки на ЕС само с квалифицирано мнозинство, за да се направи ЕС по-способен да действа. Юнкер също така призова за реформа на системата за убежища и споразумение за свободна търговия с Африка.

Коментирайки Brexit, Юнкер заяви, че е отворен за предложението на британския премиер Тереза Май за създаване на зона за свободна търговия след излизането на страната от ЕС, но и че държава извън ЕС не може да се ползва от същите права като държава членка. Според главния преговарящ на ЕС за Brexit Мишел Барние е съвсем реалистично договорът за излизане на Обединеното кралство от ЕС да бъде постигнат в рамките на шест до осем седмици.

Европейската комисия работи понастоящем по планове за заобикаляне на американските санкции срещу Иран. Handelsblatt писа, цитирайки документ от Европейската комисия,  за концепция, според която бизнесът с Иран може да бъде отделен от глобалната финансова система и иранските платежни транзакции могат да бъдат защитени от санкциите на САЩ. За тази цел следва да се създаде структура със специално предназначение, чрез която трансграничните плащания от и за Иран да могат да бъдат групирани и намалени.

Европейските финансови министри се договориха да изготвят компромисно предложение за въвеждане на дигитален данък до края на годината. Френският министър на финансите Бруно Льо Мер твърди, че данъкът за ЕС трябва да бъде заменен веднага щом има международно споразумение в рамките на ОИСР.

Европейският парламент призова за установяване на върховенство на закона срещу Унгария с необходимото мнозинство от две трети. Сега Съветът на министрите на ЕС трябва да реши дали действително ще започне производство срещу Унгария. В краен случай страната може да загуби право на глас в Съвета на министрите на ЕС. Полша вече е в процес на подобна процедура.

В рамките на италианското правителство изглежда има продъжаващ спор по отношение на бюджета. Италианските медии съобщиха, че непартийният финансов министър Джовани Триа е предложил да подаде оставка заради натиска на движение „Пет звезди“. Заместник министър-председателят Луиджи ди Майо опроверга тези спекулации. От друга страна  съпартийката му Барбара Леци, член на "Пет звезди" и настоящ министър на южните области на Италия, заяви, че „цялото правителство ще има проблеми", ако основните доходи не бъдат взети предвид в бюджета.

Френското правителство преразгледа прогнозата си за бюджетния дефицит за следващата година. Вместо първоначално набелязаните 2,4%, дефицитът през 2019 г. се очаква да бъде 2,8% от икономическата продукция. Преди няколко седмици правителството вече повиши прогнозата си за текущата година от 2,3% на 2,6%.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви, че през следващите месеци правителството му възнамерява да вземе решение за намаление на данъците и увеличение на възнагражденията и да се откаже от по-рано планираните съкращения на пенсиите. Тези мерки могат да бъдат изпълнени в рамките на споразумението с кредиторите, смята Ципрас. Според финансовия министър Евклидис Цакалотос скоро капиталовият контрол в страната трябва да бъде допълнително отслабен.

Европейската централна банка потвърди намерението си да намали обема на месечните покупки на облигации през октомври от сегашните 30 млрд. евро до 15 млрд. и да прекрати програмата  през януари 2019 г. Президентът на ЕЦБ Марио Драги подчерта също, че лихвените проценти ще останат на настоящите нива поне до лятото на 2019 г.

Английската централна банка също остави своята парична политика непроменена. Ключовият лихвен процент остава 0,75%. Освен това вече е ясно, че управителят на централната банка Марк Карни остава на позицията си както бе планирано първоначално поради несигурността относно Brexit. Финансовият министър Филип Хамънд потвърди, че Карни ще остане на позицията си до януари 2020 г. Досега се смяташе, че той трябва да напусне позицията през юни 2019 г.

Турция

Турската централна банка се опита с рязко увеличение на лихвите да стабилизира стойността на лирата. Ключовата ставка за обслужването на търговските банки бе увеличена от 17,75% на 24%. Президентът Реджеп Тайип Ердоган разкритикува този ход и заяви, че търпението му има граници. След решението на централната банка лирата първоначално поскъпна, но след забележките на Ердоган отново загуби стойност.

Също през тази седмица турското правителство прие указ, съгласно който в бъдеще сделките с недвижими имоти в Турция ще бъдат сключени само в лири. Регламентът не се прилага само за нови договори за покупка и наем, но и всички вече сключени в чуждестранна валута договори трябва да бъдат преобразувани в лири в рамките на 30 дни. Президентът Ердоган също обяви, че лично ще поеме ръководството на турския фонд за държавно имущество, който управлява 200 млрд. долара.

Брутният вътрешен продукт на Турция се е увеличил с 5.2% през второто тримесечие спрямо същия период на предходната година. В сравнение с предходното тримесечие това представлява увеличение от 0,9%.

Русия

Руската централна банка също повиши основния лихвен процент, противно на исканиятаа на правителството. Той се повиши с 25 базисни пункта до 7,5%, което е първото увеличение на лихвите от 2014 г. насам. Банката също така потвърди, че няма да прави по-нататъшни покупки на чуждестранна валута до края на 2018 г.

САЩ

Среща между комисаря по търговията на ЕС Сесилия Малмстрьом и американския търговски представител Робърт Лайтхайзър за разрешаване на търговския спор приключи без резултати. Двете страни обаче обявиха още срещи. През октомври ще бъде разгледано в кои области биха могли да бъдат намалени митата и другите търговски бариери.

Изглежда, че има някакво движение в рамките на спора на правителството на САЩ с Китай. Икономическият съветник на Доналд Тръмп Лари Къдлоу потвърди, че САЩ са поканили китайска делегация на преговори. Китайското правителство приветства поканата. Дата за срещата все още не е определена. Според материал на Bloomberg Тръмп обаче вече е дал инструкции за иницииране на наказателни мита за внос на китайски стоки в размер на 200 милиарда долара.

Американската инфлация се забави до 2,7% през август. През юли инфлацията беше 2,9%.

Световната икономика

В съвместно изявление министрите на търговията на страните от Г-20 обявиха, че възнамеряват да изготвят конкретно предложение за реформа на СТО на срещата през ноември. Това е необходимо предвид „новите глобални предизвикателства".

Investor.bg