Майсторите ключари да преминат на отчет към полицията. Тази идея е обсъждана преди време и предложението вече дори е входирано в Националната занаятчийска камара.
Това обясни пред "Монитор" председателят Иван Влаев. Той изтъкна, че от Съюза на ключарите отдавна предприемат мерки това да стане факт, за да може да излезе наяве сивият сектор.
"Колегите, които са регистрирани и работят на светло, нямат никакви проблеми. Но някои може да са потенциални престъпници на черно. Процедурата е в ход, но няма реално действаща власт, за да се задейства и това предложение да бъде прието. При каменоделците положението, общо взето, е същото, защото борбата за гробищните места е жестока. Аз дори наричам тези, които работят в сивия сектор, деребеи, които спекулират с мъката на хората. Те нямат никаква квалификация, изработват някакъв паметник и после вземат двойна и тройна цена от тази, която е в ателието на каменоделеца", обясни още Влаев.
Той изтъкна, че заради пандемията ситуацията при занятчиите е плачевна. По думите му непрекъснато се планират събития, които отпадат заради предприетите мерки и не се провеждат. При този начин работещите остават без никакви приходи. Най-плачевно било положението при ключари, фризьори и художествените занаяти, свързани с туризма, които ковид кризата не пожали.
"Това са занаяти тип услуга и разходите за консумативи при тях са сериозни. При народните художествени занаяти, свързани с туризма, ситуацията е още по-критична. Няма как да отчетем какви са загубите, общо взето, приходите са на нула", коментира Иван Влаев.
Заради пандемията през миналата година са се провалили около 20 събития - участия по панаири, изложения, базари. Така например в Перник отпадна провеждането на емблематичната Сурва. В момента джаз фестът в Банско също бил под въпрос. От Националната занаятчийска камара се опитват да провеждат инициативи и в Банкя всяка неделя, но при въвеждането на мерки и те отпадат. За тази година вече има поне 10 отменени изложения.
"А дори и едно събитие да се състои, то е с много вяли финансови показатели. А ние все пак съобразяваме при всяко да има осигурени дезинфектанти, да има отделен вход и изход, пояснителни табели. На много места има местни панаири и изложения, които пропаднаха през пролетта" - каза още председателят на Националната занаятчийска камара. Оттам изтъкват и че строителството също е стопирано. Драстичен спад имало и при търговията с автомобили, което пък е спряло и потреблението на ключове и заключващи системи.
Заради влошената ситуация много от занаятчиите пък вече се ориентирали към други сфери и се преквалифицирали. Отделно пък е затруднено и провеждането на изпити за майсторско свидетелство. Поради практическите изисквания няма опция да са онлайн.
От камарата обаче отчитат нова тенденция - имало желаещи за майсторска квалификация, за да се реализират в чужбина и да емигрират.
"Някои просто споделят с нас това. Но както казах, изпитите почти не се осъществяват заради невъзможността да се проведат присъствено", каза още Влаев.
Всъщност 60% от занаятите у нас вече не съществуват. Това стана след промяна в закона през 2011 година. Така списъкът с регистрираните занаяти в страната намаля от 129 на 57. Тогава са отпаднали готвачите, мелничарите, майсторите строители, както и поддръжката и монтажът на отоплителна и хладилна техника.
„Става дума за дейности, които са свързани с чисто занаятчийския начин на работа. Дори не разбрахме мотивите за изваждането им от списъка. Тогава в регистъра влизаха и стопанско значимите занаяти, които в момента почти са лишени от представителство“, коментира Иван Влаев. Според него по този начин се губи и приемствеността, а излизането на тези дейности е също с размити правила. В същото време у нас има занаяти, които бавно умират, но съществуват на хартия, като бъчварството например.