Стотици гръцки пенсионери излязоха на протест в Атина с искане за по-високи пенсии. И не само това. Направиха шествие до парламента с транспаранти, на които пише, че искат намаляване на цените на основните стоки. И с оплаквания, че възрастните хора в Гърция не могат да се справят с растящите цени на тока и инфлацията.
Какво да кажем ние… с гайдите, т.е. българските пенсионери. Възрастен мъж, работил в гръцка фабрика, се оплаква, че не може да живее с 640 евро на месец пенсия, т.е. с 1 280 български лева. Бил на ръба на бедността, въпреки че пикът на инфлацията в Гърция е през месец юни и оттогава плавно намалява.
Няма какво да се чудим. Гърците са народ, който си знае правата и знае как да ги отстоява. Ние, българите, от години сме „преклонената главичка остра сабя не сече“ и ни „работи“ всеки – от политиците ни, които се грижат главно за джоба си, до държавната администрация, която смята, че е „голямата работа“ и ще бъде вечна.
Но тук ни е думата за пенсионерите. Доста от тях получават 467 лева на месец, повтарям – 467 лева на месец, плащат си лекарствата, плащат си тока, водата и парното или дървата и им остават пари за… хляба. Не протестират, не стачкуват, дори не се оплакват на глас.
Само се молят тихомълком: Кога ще ги стигнем гръцките пенсионери… За 1280 лева пенсия ще пеем и никак, ама никак няма да протестираме. Ние сме болни и немощни – за 467 лева не се жалваме, та камо ли за 1280.
Само че гърците си знаят правата и си ги искат. Затова ги и получават…