За Веселин Ангелов журналистиката не е просто професия, а съдба – започнала с един стар магнетофон, преминала през радиоефира и вестникарските битки, и останала жива дори когато животът го изправя пред най-тежкото изпитание.
В детството си Веселин Ангелов имал едно тайно приключение. Когато баща му – кореспондентът на Българското национално радио Борис Ангелов – не гледал, той „заемал“ тежкия репортерски магнетофон „Ухер“. После започвала играта на журналистика – интервюта с приятели, съседи, роднини. Веско задавал въпроси, записвал отговори и накрая тържествено съобщавал новините. Веднъж, без изобщо да подозира, дори се включил директно в радиоефира.
Така започва една съдба, която сякаш от самото начало е била обречена на микрофона. При него журналистиката не е просто наследство. Тя е характер, темперамент и онази упоритост, с която Ангелов върви с главата напред към целта си. Като зодията си Овен – роден е на 28 март 1950 г.
Още като дете разбира колко отговорна е журналистиката и научава първия си урок за силата на думите. С усмивка си спомня случка, останала като семейна легенда. Баща му съобщил по радиото, че в Оряхово ще пристигне първият градски автобус. Градът на терасите над Дунав отдавна го чакал – придвижването било трудно и хората с нетърпение очаквали чудото на новото возило, което по незнайна причина наричали „Джамайка“.
Малкият Веско тръгнал с баща си, горд, че ще отразяват такова събитие. На площада се събрали десетки хора. Но автобусът така и не дошъл. Разочарованието бързо се превърнало в подигравки, а на Борис Ангелов лепнали прякора „Джамайка“, който останал с него до края на живота му.
Тогава Веско разбрал – всяка дума, казана по радиото, има тежест. Хората слушат, вярват и помнят. Но бил благодарен на баща си, че му е запалил искрата.
Тя се разпалва все повече и започва да пише за местния вестник „Оряховска трибуна“. Главният редактор Димитра Илиева бързо забелязва таланта на младежа и започва да публикува текстовете му. Скоро го свързва и с врачанския вестник „Отечествен зов“. Когато вижда първата си публикувана информация, Веселин вече няма съмнение – това е неговият път.
След завършването на гимназията идва във Враца и започва работа във вестника. Но съдбата отново го връща към първата му любов – радиото. Един априлски ден на 1982 година той се явява на конкурс за водещ в радио Враца. Печели го.
Другата водеща – Лидия Тункова – приема присърце задачата да обучи този притеснителен, но изгарящ от желание да седне пред микрофона млад човек. Постепенно притеснението отстъпва място на увереността.
А когато след майчинство в радиото се връща титуляра Христина Андреева, двамата с Веселин Ангелов се превръщат в един от най-разпознаваемите гласове на града.
„Говори Враца“ – така започват ежедневните предавания, които канят хората да слушат „малкото“ радио с големите новини. Микрофонът обикаля целия регион – от АЕЦ „Козлодуй“ до Мизия, Бяла Слатина и Кнежа, от училища и културни институти до земеделски стопанства.
„Видях силата на радиожурналистиката, на живите предавания, в които се включваха слушатели и коментатори– спомня си Веселин Ангелов –Бяхме като националното радио, но в по-малък мащаб.“
Пред този микрофон застават стотици хора – известни и неизвестни, управляващи и работници, учители и инженери, общественици и земеделски специалисти. Те говорят за успехи, за трудности, за надеждите си. А журналистите се опитват не само да разказват, но понякога и да помагат за решаването на проблемите. Така идва и самочувствието – че си в центъра на събитията, че гласът ти се чува.
Този глас започва да се чува и в ефира на Българското национално радио, където Ангелов повече от десет години работи като кореспондент.
Но през 1991 година той предприема най-голямото си професионално приключение.
На 15 октомври излиза първият брой на вестник „Шанс експрес“ – скромен седмичник от осем черно-бели страници. Редакцията се помещава в една стая от семейния апартамент. Да започнеш частен вестник в онези бурни години на прехода – сред инфлация, протести и растяща конкуренция – изглежда или безразсъдство, или смелост.
Може би и двете. Но и голяма тръпка, предизвикателство! Веселин Ангелов има
зад гърба си един спонсор за кратко време, няколко опитни журналисти, приятел печатар и подкрепата на съпругата си, която поема счетоводството.
„Гмурнах се в дълбокото без шнорхел, на късмет. Убеждаваха ме да не се отказвам от престижната работа на кореспондент, да изчакам по-спокойни години. Това обаче ме провокира още повече да продължа, нали съм Овен“, признава той.
Името на вестника идва от мотото: „Шанс в живота – експресни новини за живота.“
Пътят обаче съвсем не е лек. Понякога дори е инфарктен. Има остри конфликти с конкуренти, съдебни дела заради публикации, предателства от хора, на които е вярвал. Дори подпалват апартамента му. Но той не съжалява. Напротив, развива го като ежедневник, предпочитан от читатели и рекламодатели.
„Вестникът ми даде най-ценното – свободата да пиша и да казвам истината, да се боря за истината заедно с моите колеги, едни от най-добрите врачански журналисти. Разбрах и кои са верните ми приятели, които ме подкрепяха“, казва Ангелов.
Повече от две десетилетия „Шанс експрес“ остава едно от разпознаваемите независими издания във Враца. Устоява на политически, бизнес и конкурентен натиск, запазва своя характер и почтеност.
През 2018 година хартиеното издание спира, но „Шанс експрес“ продължава живота си в интернет пространството - shansnews.vratza.eu. – със същата упоритост да разказва за събитията, за проблемите и за хората от региона.
А после идва изпитанието.
В началото на 2024 година тежък инсулт променя рязко живота на Веселин Ангелов. Светът му се свива до инвалидната количка, стаята, цветната градина и грижовната съпруга. До шепата истински приятели, които остават.
Но има нещо, което болестта не успява да отнеме. Любопитството към живота. Желанието да знае какво се случва. И любовта към радиото.
Всеки ден той слуша новините от любимото национално радио – същото, което е слушал като дете до баща си и в което самият той някога е говорил пред хиляди слушатели.
Защото истинските журналисти могат да бъдат спрени от времето, от болестта или от обстоятелствата. Но никога от новината. И никога от гласа на живота.
Цветана Евгениева