Средно по 70-80 случая с тежки, дълбоки и обширни изгаряния има през летния сезон. Причината за здравните премеждия са приготовления на зимнина - било то затваряне на буркани със сладко, печене на чушки или варенето на ракия. Приблизително толкова са травмите, получени при тези обстоятелства от пациенти, които лекуват в Клиниката по изгаряния и пластична хирургия на „Пирогов“, заяви за „Монитор“ нейният завеждащ проф. д-р Мая Аргирова. Именно там се привеждат всички случаи на спешни тежки изгаряния.
По думите на проф. Аргирова бумът на този тип наранявания е през месеците август и септември. Тя обаче е категорична, че тези изгаряния са предотвратими, тъй като сa вследствие на човешка грешка.
През това лято цените по магазините покоряват олимпийски върхове, също като момичетата ни в Токио. За да спестят някой лев, за да ядат по-качествена храна, а и по традиция в края на лятото и началото на есента българинът се подготвя за зимата. Варят се сладка, компоти, лютеница, доматени пюрета, правят се мариновани краставички, както и любимата за мнозина огнена течност - ракия. В това няма нищо лошо, но при направата на тези ястия за трапезата ни през студените месеци обикновено се използват газови бутилки и горелки. Което води до повишен травматизъм.
„За мен всички обстоятелства на такива инциденти са абсурдни, защото преобладаващо са свързани с неправилна употреба на подобни средства“, коментира проф. Аргирова.
Тя обясни, че само за юни, юли и август в клиниката са постъпили 28 деца с над 15% дълбоки и обширни изгаряния. От тях 16 именно докато родителите им приготвят зимнината. Те са жертва на невниманието на възрастните, които, унесени в затварянето на бурканите, са забравили да внимават за играещите наоколо деца. От тези 16 деца, 3 са пострадали тежко, след като са паднали в казан с гореща течност, тип варене на сладка, а едното в супа. „Супата е оставена на земята да се охлади. Все още има такива хора. Говорим за степен на цивилизованост на обществото. Това не може да се прави“, обясни проф. Аргирова. Тя обясни, че средно поне по 4 случая с деца с тежки и дълбоки изгаряния постъпват на месец в клиниката в „Пирогов“. Те са т.нар. пламъкови – от газови бутилки и горелки, и вследствие на подценяване на ситуацията от страна на родителите.
„Достъпът до запалителни материали е под контрола на родителите. Трябва да се говори за това, за да се минимизират тези инциденти, защото много родители казват „Аз не съм виновен“, а те носят отговорност за децата“, казва проф. Аргирова. Тя коментира още, че в някои случаи се сигнализират и социалните служби заради подобно неглижиране от страна на родителите.
Това е направила и при една 12-годишна пациента, която наскоро е била в клиниката, след като по-малкото й братче я запалило, без да иска. „Изписахме го момичето, но то ще е контингент на клиниката поне още година-две“, каза проф. Аргирова.
Психотравмата за тези деца е много голяма, защото след острия период на възстановяване започват възстановителните операции, които понякога траят години.
Откакто е започнал сезонът на приготвянето на буркани за зимата, в клиниката по изгаряния в „Пирогов“ има 35 пациенти, пострадали по този начин, и то с обширни и дълбоки изгаряния. Въпросните поражения засягат над 20% от телесната повърхност, като два от тях са залети с гореща течност. Това са животозастрашаващи травми, които могат да завършат и фатално, предупреждава специалистът. По думите й като цяло в момента не е висока смъртността на тези пациенти, защото в клиниката разполагат с всички възможни съвременни техники за спасяването им.
„В момента се лекува едно 85% изгаряне на млад мъж, което е почти несъвместимо с живота, но към момента успяваме да овладеем положението и смятаме да се справим с това изгаряне, поне засега“, обясни специалистът. Младият мъж е пострадал при избухване на газова бутилка.
Именно пациенти, изгoрени вследствие на инциденти с газови бутилки, най-често постъпват в клиниката по изгаряния в „Пирогов“. Когато има такъв инцидент, обикновено пострадват двама или трима души.
Газовите бутилки много често се използват за приготвянето на зимнината, тъй като излиза по-евтино, но реално това може да застраши здравето на човека. Подобни дейности обикновено се правят на открито, понякога в т.нар. летни кухни, които са отчасти закрити, което е доста опасно. При използване на неизправни газови бутилки или препълени, може да се получи избухване при топлината, тъй като газта се разширява. Тогава се получават инциденти, които са свързани освен с обширни пламъкови изгаряния и с друг вид травми, свързани с избухването от самата взривна вълна. По този начин може да се получи гръдна травма, черепно-мозъчна травма от летящи предмети, както и различни разкъсно-контузни рани. Тоест изгарянето се усложнява от друг вид наранявания.
Друга опасност през летните месеци е използването на барбекюта и скари, които също понякога са поставени на закрито. Опасността идва основно от внезапното разпалване, което много често се прави при барбекюта. То става с различни видове запалителни течности и спрейове, които често не се използват както трябва. Но дори и при правилна употреба, при внезапното разпалване или обикновено въздушно течение може да стане запалване на хора, които дори не са до барбекюто.
„Понякога хора, които са на 10 метра от барбекюто, може да се възпламенят. Това може да са възрастни или деца, като най-често се възпламеняват първо дрехите им. Това също води до обширни,много дълбоки пламъкови изгаряния. Затова хората трябва да внимават. Да имат предвид, че има такъв риск при използването на барбекюта или подобен вид уреди - скари и прочее“, съветва проф. Мая Аргирова.
По думите й други подобни инциденти стават с ракиджиите. „Сезонът“ на тези пациенти тепърва започва, те са обикновено в края на септември - началото на октомври. „Обикновено мъже правят това. Понякога пийват повече, отколкото трябва, което води до по-забавени реакции, а те седят опасно близо до казана. При тези случаи заливането обикновено е с т.нар. джибре.
„Тази гореща течност също причинява много дълбоки изгаряния, които обикновено са свързани с дълъг престой в болницата и с многократни оперативни интервенции“, предупреждава специалистът.
Проф. Аргирова обясни, че не по-малко опасни са тенекиите, с които се приготвят любимите на мнозина чушки за печене. Те обикновено са в края на септември. Свързани са с огън и много често пострадали пак са децата. „Много деца имаме, пострадали при подобен тип приготовления, тъй като възрастните не се оглеждат особено много, вглъбени в тази важна дейност, защото се пекат голямо количество чушки“, обясни специалистът. Опасността идва и от нагорещените съдове, в които се съхраняват тези изпечени чушки.
Лютеницата се приготвя също в големи казани и готвенето й често е споходено от много тежки изгаряния. Понякога дори деца падат в тези казани, което води до много обширни изгаряния, които изискват многократни оперативни етапи.
Често стават инциденти и при горенето на стърнища, предупреди професор Аргирова. Тя посочи, че през това лято вече са имали едно дете с изгорено лице, докато е пламтяло стърнище.
Проф. Аргирова призовава хората да бъдат много бдителни и внимателни, когато приготвят зимнината си. Особено когато покрай тях играят деца. По думите й, ако възрастните са по-внимателни, това може да спести много болка и страдание както на тях, така и на околните, а не дай си Боже, и на децата. Все пак, ако човек стане свидетел на такъв инцидент, първото, което трябва да направи, за да помогне на пострадал, е да го отдръпне от огъня, врящия казан или горещата течност. Ако има пламъци по тялото веднага трябва да се събори на земята, да се завърти, да се потушат пламъците и да се покрие с някаква дреха. Естествено, не трябва да се подценява и навременното търсене на помощ.