"Немалко са хората, които харчат неразумно за стоки и услуги, които са далеч от това да бъдат от първа необходимост. Те живеят на принципа "от заплата до заплата" и не виждат смисъл да спестят, за да бъдат по-устойчиви в момент на инфлация и растящи цени. И макар да е вярно, че парите губят част от стойността си, явлението е временно и сега е моментът да бъдем по-внимателни към покупките си". Това обясни Райна Миткова, председател на Асоциацията за управление на вземания, пише parite.bg.
Тя съветва потребителите винаги да заделят буферна сума, достатъчна да покрие разходите им за поне 3 месеца напред. В условия на растяща инфлация обаче заделените средства трябва да бъдат достатъчни дори за 6-9 месеца.
"За да сме спокойни, че ще можем да посрещнем нуждите си дори при непланирани затруднения, е важно да имаме спестявания, с които да можем да живеем половин година. Ако не се намираме в добро финансово здраве, трябва да си дадем сметка кое е наистина важно и да се лишим от екскурзия или нова черна техника, например. Вместо това бихме могли да заделим за неща от първа необходимост, чиито цени в момента сериозно растат - ток, отопление и гориво, хранителни продукти, стоки за бита, други базисни услуги, които ползваме. Неплащането на вноските по заемите също може единствено да ги оскъпи", допълни Миткова.
Според наблюденията на АУВ, покрай дистанционната форма на работа, разходите за компютри и периферия също са се повишили. Промените, свързани с пандемията, са и причина за някои потребители да инвестират в ремонт и обзавеждане, както и в обновяване на бялата техника за бита.
Броят на необслужваните заеми в България през 2021 г. се запазва сходен в сравнение с 2020 г. и дори леко се понижава. Относително стабилни са и общите нива на плащаемост при потребителите, сочат данни на асоциацията.
Това, на фона на нестабилната икономическа ситуация и негативните прогнози, рисува на пръв поглед оптимистична картина. Според експертите обаче тя е само привидна.
Между 40 и 50-годишните, традиционно са най-съвестните платци. Тези хора имат по-устойчиви доходи, често се грижат както за децата си, така и за възрастни роднини, имат най-отговорно поведение и се приемат като гръбнак на икономиката. Именно при тях обаче се усещат първи сигнали за затруднения при покриването на месечните вноски", каза Райна Миткова.
Според данните на АУВ, промените при хората между 40 и 50 години не се отразяват на общите нива на плащаемост, тъй като на този етап спадът се компенсира от останалите възрастови групи. Но явлението е показателно за случващото се у нас в момента.
"Все още не могат да се идентифицират ясни причини за колебанията при най-устойчивата група. Повечето от тези потребители реално имат възможност да покриват вноските си, но прогнозите за все по-сложна икономическа ситуация и трудна зима ги кара да ограничат разходите си. Оптимизирането на бюджета обаче не бива да изключва покриването на вноски по заемите. Невръщането на дължимото ще даде точно обратния ефект върху финансовата стабилност", каза Райна Миткова.
Пандемията се откроява като основен фактор в причините за неплащане, посочени от потребителите. Над 20% от всички клиенти посочват COVID и икономическите последици като основание за забавянето на вноските си. Сред затрудненията са намалена работна заплата или съкращение вследствие на пандемичните условия, ограничен достъп до каса или банка в резултат на боледуване или карантиниране.