Каролина Краева твърди, че в живота и в професията върви с главата напред. Въпреки че е зодия „Стрелец“ /родена е на 29 ноември./, за нея има друго обяснение – стреля по предизвикателствата, които обичат да се лепят по нея. И често ги преследва и уцелва право в сърцето. А това има цена. Доброто ѝ име на журналист с остро перо никога не я е пазило от удари. Напротив – правело я е по-уязвима. Назначавана и уволнявана, награждавана и критикувана, съдена и реабилитирана, тя отново се изправя. И пак започва. Защото вярва, че истината не може да бъде заключена – „шило в торба не стои“.
Тя не познава послушанието и примирението. Не приема компромиси. Не пише по поръчка. Проверява всяка информация, всяко твърдение. Не приема обвинения без доказателства. И когато пада – става бързо с вдигната глава и отваря нова страница. Половин век в журналистиката – от репортер до главен редактор, управител на вестник, собственик и управител на издателска медийна фирма, редактор на електронен сайт – завидна творческа биография, която я превръща в най-дългогодишния и опитен глас на врачанската журналистика.
Още като дете, повлияна от майка си – учителка по български език и литература – започва да пише. Дневници, стенвестници, първи опити в радиото. Но съдбата все я отклонява от тази зараждаща се дарба. Не по свое желание учи в строителния техникум във Враца, а след това завършва Висшия институт за народно стопанство във Варна. Кръстопътят на който застава и усещането, че и двете професии не са за нея, я отвежда във врачанския Строително-монтажен комбинат, но не като строител или икономист, а като репортер в местния вестник „Строител“. Редакторът Филип Ценов търпеливо и умело я въвежда в мечтаната професия, като едновременно с това тя учи задочно и журналистика. В тази редакция не просто усвоява занаята – намира гласа си.
През 1973 г. съдбата я среща с един от най-популярните журналисти по това време Веселин Искърски, известен със своята непримиримост към неправдата и несправедливостта. Заради критичен материал, предаден за националното радио, той е освободен като кореспондент. Приема поканата за главен редактор на вестник „Първа Атомна“ в Козлодуй и от своя страна кани Каролина Краева за редактор. Те вече са семейна двойка с три деца от предишните им бракове - Светла, Доля и Севделина.
16-страничният седмичник се превръща в летопис на изграждането на първите реактори на Атомната централа с репортажи за строителството и критични материали, където работата не върви, с интервюта и очерци за изявени ръководители, специалисти, строители и монтажници. Но една от тези критични публикации по социален проблем срещу козлодуйски партиен ръководител слага край на съвместната им работа и те са принудени да напуснат.
Следват години на битки – в различни редакции, срещу различни системи, но винаги за едно и също: правото да се говори открито. Първата година от демократичните промени постъпва в обновения окръжен вестник „Зов“, където пише поредица от критични материали „Артерии на спекулата“, както и за нередности в „Химко“. Засегнатите обжалват и главният редактор я уволнява. Краева не се предава, заедно с колегата си Тодор Резов завеждат дело срещу него и го печелят. Но не се връща в редакцията. Защото свободата няма обратен билет.
Тръгва с Веселин Искърски, който създава първия частен независим регионален седмичник „Зов за истина“. Тя е до него и с него. Няколко месеца по-късно Каролина Краева е избрана за главен редактор, но критичното й перо става все по-остро. Двамата борци за правда и справедливост, заедно със своите колеги, „осветляват“ корупцията в общинската администрация, полицията, съда и прокуратурата; в приватизирани предприятия и ликвидирани земеделски стопанства и хаоса при връщането на земята на частните стопани, набиращия мощ ъндърграунд в лицето на охранителни и застрахователни фирми. Пише за онези, които никой не иска да чуе. Защото знае, че мълчанието също е позиция – и тя отказва да мълчи. На 5 юни 1995 г. Искърски напуска земния си път.
Пет месеца преди това, през януари 1995 г., Каролина Краева, вече разделила се с Искърски, поставя началото на вестник „Истина“ заедно с доказали се в професията добри журналисти. Те продължават да отстояват истината и да търсят нередности в раздържавяването на държавни предприятия и масовата приватизация, резултати и нарушения на процеса, от който зависи съдбата на хиляди работници и специалисти и техните семейства; неубедителните смени на директори на печеливши предприятия, зад които прозират политически причини; болезнени социални проблеми. Краева пише: „Сираци мръзнат и гладуват“ като твърди, че болното ни общество, вглъбено в собствения си мизерен хал, ги оставя единствено на милостта на Бога. И плаща цената за своята непримиримост.
Висш началник на РПУ-Враца завежда дело срещу Краева с обвинение, че публикацията срещу него е клевета и уронва професионалния му престиж. Осъдена е от Врачанския районен съд на 2 години и 4 месеца условно и да изплати на ищеца 2 млн. лв. за нанесени нематериални щети. Дори й е присъдена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. След подкрепата на Амнести Интернешънъл, Хелзинския комитет и публикация в американския Таймс, делото е преразгледано от Окръжния съд в Монтана, който го прекратява. Отпадат присъдата и иска за обезщетение. Това струва на Краева шест години нерви и психически тормоз, но тя не се отказва да се бори и да докаже своята правота. Дори това я прави по-силна и уверена. Въпреки белезите, които остават. Не се отказва и от журналистиката. Опира се на принципа си „Прави каквото трябва, да става каквото ще“.
След кратка почивка Каролина Краева се връща отново в журналистиката – в редакцията на „Зов нюз“. От редактор става управител и главен редактор. Работи във вестника до началото на 2016 г. След това се отдава на медийната и рекламната си агенция като извършва предпечатна подготовка на общински вестници и книги.
Любовта към журналистиката дава превес, когато една година по-късно известен бизнесмен й предлага да създаде и редактира електронен сайт. Това за нея е нова медия, но дългогодишният й опит й помага да се справи с модерните технологии, да подготви визуална и тематична концепция на сайта „Шок нюз“. Защото за нея медията не е форма – тя е мисия. И независимо дали е на хартия или онлайн, истината трябва да бъде казана, обществото да бъде информирано.
Професията журналист съпровожда Каролина Краева през целия й живот, тя не е просто съдба, участ, а призвание, обич, отдаденост. Тя е нейното Аз, което винаги търси истината и се бори за нея, въпреки че това й носи неприятности. Над всичко е идеята за справедливост и обективност, да запази достойнството и честта на професията. Да докаже, че думите имат тежест. Че истината – колкото и да е неудобна – си пробива път.
И ако животът ѝ прилича на битка, то тя никога не е бягала от нея. Защото има хора, които пишат, за да бъдат харесвани. И други – които пишат, за да не се страхуват.
Каролина Краева е от вторите.
Цветана Евгениева